Без амоняк?

Звъни се на вратата, и ето я Ева.
Очаквам я с нетърпение, тя понякога ми помага в грижите за баща ми.
Влиза усмихната, както винаги, но забелязвам нотка вина в погледа й, все едно търси позволение или одобрение от мен.
Преди да попитам какво има, тя извади от чантата си кутия с боя за коса и ми каза, че утре е на сватба, а корените й са бели и израснали, няма време за къна и индиго, както и да посвети 5 часа за боядисване, и си е купила средство за „бързо реагиране“, за да се боядиса тази вечер.
„Взех обаче тази, защото е без амоняк!“ ми казва убедено.

Каквото и да прави, важното е тя да е доволна и да се чувства добре. На мен пък изборът й ми даде пък повод за нова публикация.
Боите за коса, имам предвид тези, „класическите“, които смесваме у дома от тубата и шишенцето с оксидиращ крем и съседката ни маже с четка и ръкавици в банята, докато си бъбрим сладко, са всъщност изключително често използвани в България. Много повече, отколкото си мислим.
Ще ви доверя един малък детайл от козметичния отрасъл. Знаете ли кой е най-произвежданият козметичен продукт у нас? Да, именно, боите за коса.
Така, дотук добре, на първо място държа да отбележа, че не съдя никого за избора на продукти и начина на грижа за собствената коса. Важното е, както Ева, да сме щастливи и доволни от избора. А пък и никъде не пише, че един избор е завинаги, нали?
По-скоро ме учудва едно мое наблюдение, че дамите разглеждат косата си като нещо съвсем отделно от себе си и кожата си, като придатък, който може да понесе всичко.
Изключително внимаваме, за да изберем най-щадящия и гарантиран крем, внимателно четем съставките му, предупредени сме евентуално кои да избягваме, доверяваме се на био сертификати и всякакви емблеми за сигурност, и в същото време си нанасяме боя за коса?
Случвало се е да ми пишат дами, които искат „козметика без химия“, каквото и да означава това, а в същото време косите им са накъсани, пресушени, „изгорени“ от десетки години истински химичен синтез върху скалпа.
Един крем, дори и да съдържа всичките „демонизирани“ съставки накуп, които информираните дами избягват и познават, не е и 1% толкова агресивен, колкото една класическа боя за коса.
За мен е важно друго – даваме ли дължимата важност на отделните козметични продукти, без да пропускаме боите за коса? Доколко изборът, който сме направили е действително информиран? С амонячните и безамонячни бои нещата не стоят толкова просто.
Ще се опитам да ви обясня защо. Не всички бои за коса, които претендират да са без амоняк, действително не го съдържат. Ако на опаковката на боята за коса,  в списъка на съставките INCI намерите думата „MEA“,то това означава, че продуктът съдържа моноетаноламин, който е близък „роднина“ на амоняка. Той има едно предимство, а именно, че няма тази типична миризма, но ролята му е същата, той по-скоро няма роля в самия процес на багрене на косъма, а е необходим най-вече за стабилизиране на продукта – повишава неговото pH и т.н.
Да не говорим, че принципно, сам по себе си амонякът е изключително летлив, още при разбъркването на боята с оксидиращия крем той вече е излетял … Моноетаноламинът, предвид, че е с по-слабо действие на молекулата, принципно се влага в по-голямо количество, за да се гарантира същия ефект.
Отново да отбележа, че не плаша и не агитирам никого какво да прави и какво да не прави със собствената си коса. Важното е да се обичате и харесвате, всичко останало ще си дойде на мястото.

Искам просто да си дадете сметка, че с амоняк или без, боята за коса си остава боя за коса, нещо като врат и шия.
А че твърдението за липсата на амоняк ни кара да направим заключение, че дадена боя е по-щадяща … ами това е маркетинг.
Щадящите варианти са други, да казвам ли кои са?

Както често казвам, козметиката съдържа много ингредиенти, особено маркетинг и реклама.

До скоро!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.