Данък „козметика“ – да, или не?

Днес съм на тема цени, след една целенасочена лекция в едно висше училище. И съвсем целенасочено се устремявам да разнищя една тема, без претенции за изчерпателност, та дори и сериозност.
Та … твърди се, насам натам, нагоре надолу, преди и сега, че … обикновено жените харчат повече за козметика. Каква новина, нали!
Твърди се също, че този факт някакси е подсказал на големите търговски вериги, и не само, да приложат някои хм, да кажем, несправедливости в цените на козметичните продукти. С прости думи, една опаковка продукт „за нея“, според това, което се твърди в медийното пространство, обикновено струва много повече от абсолютно същия продукт като опаковка, марка и т.н., „за него“.

Този феномен, ако наистина съществува, не е от вчера и си има име, т. нар. „розов данък“, което му е дадено от тези, които твърдят, че са установили съществуването му.
Откъде идва първоначално този шум за „розовия данък“?
От френското феминистко движение „Жоржет Санд“ (женският еквивалент на мъжкият артистичен псевдоним Жорж Санд на писателката-ексцентричка Амандин Орор Люсил Дюпен), което, не само е дефинирало въпросния феномен, но и е инициирало петиция за премахването му, защото го счита за сексистки и несправедлив. На прицел е по-специално голямата френска верига Monoprix, но не са пропуснати дори застрахователни компании и фризьорски салони. Говорителката на движението твърди, че е достатъчно да се разходим между рафтовете на Monoprix, за да забележим, че една и съща опаковка шампоан в женска версия струва 13 евро, докато мъжката – 8 евро, както и че дамска работна престилка струва повече от същия модел мъжка престилка.

Кога би трябвало да е налице розовия данък?
По принцип когато безусловно се установи и докаже разлика в цената на идентични продукти. И не само, трябва да бъде налице разлика, която на практика „наказва“ пазара на подчертано женските продукти, спрямо мъжките такива. Като невярваща на повечето идеи за световни конспирации, считам, че надали става въпрос за подчертана и генерализирана маркетингова или дистрибуционна политика, а за по-скоро случайни находки, които обаче са факт за сметка на наистина рядко установени обратни случаи.
Обаче, в глобален план е също важно да се спомене, че женската покупателна способност е по-ниска, и това е официална статистика, докато мъжете, колкото и да не ни харесва този факт, са по-добре платени.
Паскал Боастар, министърка на равните възможности във Франция (да, имат и такова министерство, италианците също), споделя битката на движението, като публикува в Туитър снимка на една и съща опаковка еднократни бръснарски ножчета на различна цена за мъжката и женската версия, съответно 1,72 евро и 1,80 евро с единствена разлика розовия цвят на по-скъпото. Разликата в цената не ми изглежда толкова фрапираща, но със сигурност не подкрепя социално по-уязвимия пол.
При козметичните и парфюмерийните продукти също се твърди, че има данни за дискриминация в цените на продуктите, като един и същ продукт във варианта му за жени струва обикновено повече, отколкото този за мъже.

Аз някакси не съм склонна да се съглася с непълни статистики или единични случаи, считам се за обективен човек и имам нужда да видя нещата „черно на бяло“. Не открих, всъщност като се замисля няма и как да открия, още по-малко да проведа, всеобхватно европейско, камо ли световно проучване и да идентифицирам кои търговци и производители дискриминират жените и преди всичко има ли такива. За да се направи такова проучване, трябва в някаква абсолютна степен и мащаб да се сравнят всички мъжки спрямо всички дамски козметични продукти. Но знаем, че не всеки продукт има както дамски, така и мъжки еквивалент, на пазара има продуктови линии само за мъже,  например брандът Axe. Как ще бъдат проучени те? Пък и къде стоят в случая продуктите унисекс? Освен това, за каква времева и териториална рамка говорим?

Някакси спонтанно целта ми се измести от сравнението в цената между продуктите за жени и мъже и се насочи към цената да бъдеш съвременна жена в Европа или по света. Ето такава информация наистина представлява интерес за мен.
Но отново се натъкнах на спънка, защото за да има смисъл цялото разсъждение, е необходимо да разполагам и с достоверна статистика каква е цената да бъдеш съвременен мъж.

Аз лично считам, че ако има „розов данък“ той не представлява толкова маркетингов проблем, колкото социален, и той не е лесен за оценка и разбиране. Образът, който ние, като общество, сме изградили за жените, е по-сложен и „взискателен“ спрямо този за мъжете. Да бъдеш жена в 21 век означава да се грижиш за външността си, да ползваш сенки, червило, кремове, фон дьо тен, да ходиш на козметик, на маникюр, педикюр, кола маска,  и да се подложиш на много процедури, които струват доста средства всеки месец. За жените е прието да се смята, че са експертки в красотата и в козметиката, докато мъжете изобщо не се срамуват да заявят пред обществото, че изобщо не разбират от този въпрос и са щастливи със средно 1 до 3 продукта в шкафчето.

Олга Казан, главен редактор и автор в The Atlantic, пише: “Жените инвестират време и пари в декоративна козметика и гримиране, защото това влияе върху интимните им връзки и дори заплатата им. И двата пола ходят на фризьор, купуват пяна или крем за бръснене, но цената на грима е нещо, което вълнува много малко мъже. Да вземем например телевизионния дебат на Хилари Клинтън с Бърни Сандърс по време на предизборната надпревара за президент на САЩ през 2016 година. Външният вид на двамата е третиран в публичното пространство напълно различно. Докато за Бърни Сандърс никой не е обсъждал факта колко е сбръчкан и космат,  външният вид на Хилари е разкритикуван до последния милиметър и гримът й е подложен на внимателен преглед. Освен това всеки път, когато тя се подстриже, новата й прическа е обект на безпощадно обсъждане.“

По-нататък Олга Казан засяга по-конкретна нотка в поддържането на външния вид, тоест носенето на грим. Аз също съм съгласна, че е вярно, че много жени не носят грим, и че той не е важен фактор в живота им, но за много други това е професионална и социална норма.
Навремето една съществена част от живота ми се наложи да прекарам по съдебни инстанции, колкото и да не го желаех. Но когато стане въпрос за права, никога не съм правила компромиси с упражняването на своите.
Но сега имам друго предвид. Излязох, заедно с адвокатката си, от съдебно заседание в Софийски Градски Съд, умишлено не давам повече подробности. Съдийският състав в такъв съд се състои от трима съдии, в този случай от три достолепни дами съдийки в черни тоги. Не се наемам да твърдя какво си спомням от съдебното заседание, но отлично си спомням коментарите на адвокатката ми по повод външния им вид. Вече бяхме излязли от сградата на съда, а тя продължаваше раздразнено да мърмори: „Тези жени, как може така, безобразие, грам уважение да нямат към себе си и към другите! И към професията! Видя ли ги? Безцветни, безлични, как може поне едно червило да не сложат, една прическа, срамота!“.
И продължавам с Олга Казан, с която искам да допълня линията на мисълта си: “Години изследвания показват, че добре изглеждащите хора печелят повече. Те си пробиват път по-лесно, но …. хм … от мъжете не се очаква да носят грим, за да изглеждат добре.“
А аз бих добавила, да са социално приети. Голям брой изследвания показват, че жените, които носят грим, имам предвид наистина подходящ грим, а не нелеп, са считани за „по-компетентни, приятни, привлекателни”.
Съгласни ли сте, че жени, които носят грим е по-вероятно да получат по-добра работа, а мъжете клиенти е по-вероятно да оставят по-щедър бакшиш на сервитьорки, които са гримирани? И да не сте, това е факт и доказателства има. В родната веригата ресторанти Хепи пък държат и на други похвати, като например червения цвят на облеклото а сервитьорките и дължината на хм, полите, които вече е трудно да бъдат наречени поли. Имам чувството, че всяка година ги скъсяват с определени сантиметри.

… Да, несправедливо е. Всъщност целият живот е несправедлив, това не е никаква новина. Но е реалност за жените, които искат да са конкурентни фигури на пазара на труда в 21 век.
Има, разбира се, групи и движения, които промотират бойкот на грима, обезкосмяването и т.н., сигурно сте попадали на блогърки и влогърки с много „откровени“ снимки в този контекст.
Аз лично мисля, че единственият начин доводът „аз не се гримирам“ да проработи, би имал успех, ако всяка жена спре да се гримира, за епилацията ще се въздържа от коментар.
А аз наистина обичам да се гримирам, макар и не всеки ден. Междувременно си напомням, че красотата е щастие – ценно и безплатно, субективно и неуловимо, и ако го намирам в грижата за външния си вид, то няма как да се обложи с данък.
Простете за лиричното и неособено козметично отклонение 🙂

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.