Физикохимия на татуировките и човешката кожа

Имате ли татуировки?
Аз всъщност и да, и не. Отговорът е малко по средата, защото преди около 10 години си татуирах вежди под моите си собствени – при татуист, не беше точно перманентен грим, какъвто се прави сега, а чиста татуировка.
Напоследък се натъкнах на много интересни и добре изглеждащи като краен резултат постижения в оформянето на вежди с перманентен грим – техники омбре, микроблейдинг, светлосенки и т.н.
Моите остаряли технологично вежди сега вече са доста избледнели, но още ми помагат да контурирам правилно с пинсетата израстналите извън контура косъмчета. Други татуировки нямам, а и честно казано, не съм изпитвала емоционална (друга надали има) нужда да си направя.
Вчера, на връщане към къщи минах покрай едно известно тату студио на ул. Раковски и бегло, с периферно зрение съзрях, че вътре, както обикновено, кипи усилен труд, явно татуистите са много добри в работата си.

Не може да се отрече, че татуировката е нещо модерно, и ми се струва, че става все по-разпространено. Ще посветя отделна публикация за психологическата потребност и причини, поради които хората си правят татуировки, както и откъде произлизат самите татуировки като символика, която остава върху кожата.

Химията на татуировките също е много интересна и дава обяснение защо пигментите са постоянни, или ако не друго – дълготрайни.
Мастилата, с които работят татуистите, от химическа гледна точка съдържат изключително многобройни комбинации от химични елементи, като в някои случаи дори до 100 вида пигменти и голям брой съпровождащи ги „добавки“. Нарочно няма да се спирам на конкретните елементи, съдържащи се в мастилата, за да не предизвиквам полемики, както и не целя самото им изброяване да бъде изтълкувано като търсене на ненужна дискусия и търсене на сензация, където такава няма.  Аз не взимам страна „за“ или „против“, спрямо татуировките. Още повече, че татуировката, както споменах по-горе, е много комплексен психокозметичен, личностен и социален момент, който съм изследвала в детайли и върху който ще напиша отделна публикация.

Принципът на татуировката, е че чрез вид инжектиране се въвеждат стабилизирани за целта багрила посредством игла, която пробива епидермиса, достига и депозира мастилото във втория кожен слой – дермата.  Когато татуистът работи върху вас, иглата прониква в дълбочина на около 1 mm или малко повече, там се намира човешката дерма. Скоростта, с която иглата ви боцка, е от 50 до 3000 пъти в минута, като тя зависи от използвания инструментариум.
За улесняване на проникване на багрилото и преодоляване на триенето в кожата, се използват т. нар. “носители” на багрилото, които могат да бъдат пречистена вода и/или глицерин, в които са разтворени пигментите.

Както казах, мастилото бива инжектирано в кожния слой под епидермиса, който се нарича дерма.  В този смисъл, когато наблюдаваме татуировката например върху един красив мъжки гръб, мога да го оприлича с наблюдаване на монетите, хвърлени във водата в коритото някой фонтан, или рибките в един аквариум. Оприличавам го така, защото татуировката я виждаме, въпреки, че тя не се намира на кожната повърхност, както вероятно се мисли, а между нея и погледа ни има цял кожен слой, епидермиса, който е прозрачен.

Какво се случва, когато мастилото бива инжектирано в дермата? Когато едно външно тяло прониква в организма, имунната система се активира, за да изолира „натрапника“, да го обезвреди и да го изведе от организма.
В случая на мастилата за татуировки това принципно не може да се случи, защото частиците на багрилото са доста големи и не могат да бъдат фагоцитирани (т.е. погълнати) от макрофагите и впоследствие въведени в кръвния поток, откъдето да бъдат елиминирани.

В мастилата за татуировки могат да се съдържат и частици с наноразмери, особено в черните. Въпреки малкия си размер в този случай, те отново не могат да бъдат погълнати от човешките макрофаги, защото когато мастилото с наночастици бива инжектирано в дълбочина, в разстояние на няколко дни тези наночастици се обединяват, формирайки аморфни кристали, тоест кристали без изразена форма, които сами по себе си са по-обемни и по-устойчиви. Междувременно може да се случи някоя своенравна наночастица да се придвижи в посока навън и да бъде излющена чрез процеса на обновяване на епидермиса, или да бъде погълната, тоест фагоцитирана от макрофагите и изхвърлена чрез кръвообращението. Татуировката като чужда структура в дермата теоретично оформя своята стабилност след около 2-3 месеца.

Защо с времето татуировките избледняват?
Защото пигментите, инжектирани в дълбочина, с течение на времето мигрират. В тези слоеве на дермата структурата на кожата е още по-комплексна и още по-активна.

Защо татуировките с времето могат да деформират формата си?
Изкривяването на дизайна с времето обикновено се дължи на увисването на кожата вследствие на стареенето, или рязко напълняване или отслабване, но може частично да се дължи и на мигрирането на частиците на мастилото.

Може ли да се заличи татуировка?
Да се заличи една татуировка е възможно, но не е никак просто. В днешно време се използва лазер, който раздробява пигментите в кожата по начин, по който да могат да бъдат фагоцитирани (погълнати) и изведени от макрофагите.Изцяло черните и по-тъмните татуировки са по-лесни за премахване с лазер и е възможно дори цялостното им премахване. Възможно е обаче да останат белези, лазерният лъч е зареден с енергия, която уврежда клетките.
Преди въвеждането на лазерната технология за премахване на татуировките, се е използвало дермабразио или трихлороцетна киселина, достатъчно агресивна, за да премахне голяма част от клетките на епидермиса и да достигне до дермата, където са разположени пигментите.
В интернет можете да намерите дори предложения за салабразио (търкане на кожата със сол), както и други методи, които обаче се считат за морално остаряли.

Благодаря за вниманието и до скоро!

2 коментара към “Физикохимия на татуировките и човешката кожа”

  1. Чакам и следващата статия за татуировките, пишеш с великолепен стил! Аз имам 1, но злите езици твърдят, че без една можеш, но с една не 😉 първата я мислих близо 20 години. Направих я, сега мисля втората, дано ми отмеме по-кратко време за мислене, че да имам време и за трета 😉

  2. Валя, материалът е много ограмотяващ и ти благодаря за него. Ще го предоставя на един младеж, който копнее да се татуира. Ще чакам с интерес и следващата ти статия. Аз също имам проучвания по въпроса. :))

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.